13 mar 2008, 6:39

Зловеща гора

  Poesía » Otra
721 0 1
Ходя по пътеката тъмна,
дърветата заобикалят ме,
сякаш пазат ме
от лунната светлина...
Чувам камбанения звън
и сърцето се сковава,
сякаш вижда смъртта,
сякаш чува тъмнината...
Тъмни сянки заобикалят ме,
дали са от дървета
или от призраци зловещи,
от тъмнината не разбрах.
Тръгнах да търся пролука,
да се измъквам от тъмнината зловеща гора,
демони и мрачни създания
чувах в нощта все така студена!
Страх обхвана ме,
като че дявола велик
застанал е пред мен
и ми шепне съдбата!
Но скоро успях да се измъкна,
пътеката свърши,
както и зловещият свят,
в който бях попаднала.
Тогаз чух гарвана страховит,
как изграчи силно и отлетя,
сякаш изсмя се за сбогом
и обърна гръб на светлината.
Така почувствах в сърцето си
зловещата гора,
когато царства над нея,
вечната тъмнина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Щерката на Один Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...