13.03.2008 г., 6:39

Зловеща гора

716 0 1
Ходя по пътеката тъмна,
дърветата заобикалят ме,
сякаш пазат ме
от лунната светлина...
Чувам камбанения звън
и сърцето се сковава,
сякаш вижда смъртта,
сякаш чува тъмнината...
Тъмни сянки заобикалят ме,
дали са от дървета
или от призраци зловещи,
от тъмнината не разбрах.
Тръгнах да търся пролука,
да се измъквам от тъмнината зловеща гора,
демони и мрачни създания
чувах в нощта все така студена!
Страх обхвана ме,
като че дявола велик
застанал е пред мен
и ми шепне съдбата!
Но скоро успях да се измъкна,
пътеката свърши,
както и зловещият свят,
в който бях попаднала.
Тогаз чух гарвана страховит,
как изграчи силно и отлетя,
сякаш изсмя се за сбогом
и обърна гръб на светлината.
Така почувствах в сърцето си
зловещата гора,
когато царства над нея,
вечната тъмнина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Щерката на Один Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...