13.03.2008 г., 6:39 ч.

Зловеща гора  

  Поезия » Друга
580 0 1
Ходя по пътеката тъмна,
дърветата заобикалят ме,
сякаш пазат ме
от лунната светлина...
Чувам камбанения звън
и сърцето се сковава,
сякаш вижда смъртта,
сякаш чува тъмнината...
Тъмни сянки заобикалят ме,
дали са от дървета
или от призраци зловещи,
от тъмнината не разбрах.
Тръгнах да търся пролука,
да се измъквам от тъмнината зловеща гора,
демони и мрачни създания
чувах в нощта все така студена!
Страх обхвана ме,
като че дявола велик
застанал е пред мен
и ми шепне съдбата!
Но скоро успях да се измъкна,
пътеката свърши,
както и зловещият свят,
в който бях попаднала.
Тогаз чух гарвана страховит,
как изграчи силно и отлетя,
сякаш изсмя се за сбогом
и обърна гръб на светлината.
Така почувствах в сърцето си
зловещата гора,
когато царства над нея,
вечната тъмнина...

© Щерката на Один Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??