18 jul 2025, 6:27

Знаци

  Poesía
213 1 1
Умори ли се, да бъдеш мой? Уморих ли се, да бъда твоя? Да ме прегръщаш в среднощен час, преди сънят, да ни погълне в своя...   Изпращат ни знаци нашите тела припомнящи светлината отколе, разчели в сърцата ни любовта овкусили устните с кичеста пролет.   Не бързай с отговорите.. мили мой! Зная, че без теб, светът ми свършва! Щом в утрото разпозная ликът ти съмненията ми в мигом разпръсва.   Сега е времето, сега ти си моят дар и нека уважим тишината... Дори изгубили преходния си чар, сетивата ни помнят и потръпват в отплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...