4 jun 2007, 23:43

Знаеш ли

  Poesía
713 0 0

Питал ли си се какво е да обичаш някой,
който всеки ден се отдалечава все повече и повече?
Знаеш ли какво е да е бил изцяло твой,
а сега дори и да  не те поглежда вече?
Колко силна беше моята любов!
Вярвах в твоята, но изглежда тя не е била.
Ти беше по-важен дори от самия живот,
жалко само,че не го осъзна.

Преживяхме хубави неща, нали?
Мислехме, че няма да свърши никога.
Сега те няма и боли,
досега не съм се чувствала така:
Самотата убива моята душа,
сълзите напират в очите ми.
Ти беше моята мечта.
Защо погуби живота ми?


Не те виня единствено, защото
още те обичам.
Дори и да не искам,
все още в любовта ни се заричам
с надеждата, че всичко ще бъде
отново както преди,
че пак ще ме прегърнеш
и ще спре да боли.


Искам да спра да мечтая
да залича всички тези спомени.
Как ще те забравя, аз не зная,
но ти ме забрави, нали?
При мен обаче не е така:
ти ме нарани без капка срам,
но дори и да не е тук и сега,
болката ще си отиде, знам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...