4.06.2007 г., 23:43

Знаеш ли

708 0 0

Питал ли си се какво е да обичаш някой,
който всеки ден се отдалечава все повече и повече?
Знаеш ли какво е да е бил изцяло твой,
а сега дори и да  не те поглежда вече?
Колко силна беше моята любов!
Вярвах в твоята, но изглежда тя не е била.
Ти беше по-важен дори от самия живот,
жалко само,че не го осъзна.

Преживяхме хубави неща, нали?
Мислехме, че няма да свърши никога.
Сега те няма и боли,
досега не съм се чувствала така:
Самотата убива моята душа,
сълзите напират в очите ми.
Ти беше моята мечта.
Защо погуби живота ми?


Не те виня единствено, защото
още те обичам.
Дори и да не искам,
все още в любовта ни се заричам
с надеждата, че всичко ще бъде
отново както преди,
че пак ще ме прегърнеш
и ще спре да боли.


Искам да спра да мечтая
да залича всички тези спомени.
Как ще те забравя, аз не зная,
но ти ме забрави, нали?
При мен обаче не е така:
ти ме нарани без капка срам,
но дори и да не е тук и сега,
болката ще си отиде, знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...