8 jun 2007, 11:02

Знаеш ли ?

  Poesía
886 0 12

Знаеш ли какво е, някой да ти липсва
и да се молиш чак до болка, до сълзи?
Знаеш ли какво е, във сърцето да таиш надежда
и на прозореца да чакаш до зори?


А улицата пуста, тиха,
спи, като че ли, последния си сън.
Надеждата - химера сива
мъчително и бавно те превръща в пън.


Но тайно в себе си се бориш:
сълзите сякаш парят грубите страни,
обичаш, но любовта ти е сломена,
душата ти като във АД гори.


Знаеш ли какво е, всеки Божи ден да се надяваш,
че тя ще дойде, мила и добра?
Знаеш ли какво е, да се мъчиш да не се предаваш,
а всъщност да си призрак без душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Kakvo drygo da dobavq osven ,4e neveroqtno si opisal sastoqnieto v,koeto se namiram...boli yjasno...
  • Да, знам...мен също адски ме боли...всеки изминал ден все повече и повече...!!!
  • Знам, но също знам, че винаги идва светлина ...

    Поздрав и усмивка.
  • Прекрасен стих, прекрасно чувство! Всички сме си изчакали чакането , но ти го написа като истински поет!
  • "Знаеш ли какво е, някой да ти липсва
    и да се молиш чак до болка, до сълзи?"

    И мен ме боли много. Чудесен стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...