Знаеш ли какво е, някой да ти липсва
и да се молиш чак до болка, до сълзи?
Знаеш ли какво е, във сърцето да таиш надежда
и на прозореца да чакаш до зори?
А улицата пуста, тиха,
спи, като че ли, последния си сън.
Надеждата - химера сива
мъчително и бавно те превръща в пън.
Но тайно в себе си се бориш:
сълзите сякаш парят грубите страни,
обичаш, но любовта ти е сломена,
душата ти като във АД гори. ...