Знаеш ли какво помислих си днес сутринта,
когато слънцето проблясваше отразено във снега?
Знаеш ли за какво надявах се късно вечерта,
когато звезди посипваха небесната синева?
Знаеш ли за какво мечтаех, когато пълни със сълзи,
очите ми оставаха да гледат през прозореца сами?
Знаеш ли какво желаех в студените дни,
когато душата не спираше от болка да скърби?
Знаеш ли как с поглед проследявах колите навън
и тайничко се надявах при теб да съм?
Знаеш ли колко трудно е да върна усмивката на лицето си,
колко трудно е на щастлива вълна да настроя сърцето си?
Знаеш ли, че ще те чакам вечно да се върнеш при мен,
че ще те обичам повече и повече с всеки изминал ден?
Знаеш ли, че именно ти си момичето на моя живот,
че именно ти си тази, с която искам да съм до гроб?
Знаеш ли, че с теб ще остана във вечността,
че никога и за нищо не бих те оставил сама?