20.12.2009 г., 13:22

Знаеш ли

715 0 1

 Знаеш ли какво помислих си днес сутринта,
когато слънцето проблясваше отразено във снега?
Знаеш ли за какво надявах се късно вечерта,
когато звезди посипваха небесната синева?
Знаеш ли за какво мечтаех, когато пълни със сълзи,
очите ми оставаха да гледат през прозореца сами?
Знаеш ли какво желаех в студените дни,
когато душата не спираше от болка да скърби?
Знаеш ли как с поглед проследявах колите навън
и тайничко се надявах при теб да съм?
Знаеш ли колко трудно е да върна усмивката на лицето си,
колко трудно е на щастлива вълна да настроя сърцето си?
Знаеш ли, че ще те чакам вечно да се върнеш при мен,
че ще те обичам повече и повече с всеки изминал ден?
Знаеш ли, че именно ти си момичето на моя живот,
че именно ти си тази, с която искам да съм до гроб?
Знаеш ли, че с теб ще остана във вечността,
че никога и за нищо не бих те оставил сама?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...