14 sept 2013, 18:49

Знаеш ли... 

  Poesía » De amor
796 0 0

Знаеш ли колко неща искам да ти кажа?

Знаеш ли, че мисълта за теб все ме гони по паважа?

Знаеш ли колко копнея да те имам?

Знаеш ли, че когато си далече умирам?

Задавам въпросите на огледалото,

на празната стая, на дивана с одеялото.

Репетирам умело какво ще ти кажа,

когато се срещнем, рисувам пейзажа.

И после, когато те видя в действителност

изчезва безследно моята бдителност.

Сърцето ми спира, изтрива въпросите,

душата ми гола остава и проси те.

Копнея единствено да те имам веднага,

не мисля за болката, която ме стяга,

не мисля за после, не мисля за горното,

не мисля, дали ще те имам повторно.

Защо ли така ми влияеш не зная,

пристъпвам аз граници без да се кая,

погазвам си егото, забравям за себе си,

разплисквам се цялата, в морето на времето.

Прегръщай ме силно, прегръщай ме страстно,

влюби се във мен - ще бъде прекрасно.

© Преслава Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??