15 dic 2006, 9:17

Знаеш ли историята – тази…

  Poesía
874 0 15


 

Знаеш ли историята – тази

за жена, живяла в самота?

Болка и у тебе ще пролази,

заради погубената красота!

Всяка следваща – една след друга нощ,

влюбването ставало отново

и достигнало такава силна мощ,

че приела всичко за готово,

но изпаднала жената в заблуда -

на мечти, безсънни се отдала,

но почувствала, че става луда

и лъжата искрено разбрала,

че сърцето й – все още живо,

не понесло цялото страдание,

а в диханието красиво,

преоткрило нужното внимание

и разбрало, че в най-кратък срок

трябва в ментална връзка нежна

да отхвърли сладкия порок,

за да влезе в сферата копнежна.

-Имам аз над щастието право –

казала и почнала да плаче. -

Виртуалността с похвали: ”Браво!”

не помага с това, обаче…

Права е, че трябва тука втори -

в любовта са нужни двама,

но не знае тя какво да стори,

а е толкова любезна дама?!

Има чувството, че е обречена -

сякаш че душата й умира:

от един наскоро бе отречена,

да се бори сили не намира…

 

Но отскоро огън я върти -

срещна мъж, наистина любим…

Искам да почувстваш туй и ти:

става реч за път необходим,

а това е само пътят вечен,

но превърнат вътрешно в стремеж,

пазещ пламъка сърдечен

като сила на свещен копнеж.

С него чувствата си сподели

и започна пак да се върти земята,

но и сили много отдели

да покаже любовта си свята.

Каза му: ”Душата ми те пожела

още в първия, ментален миг

и промълви съдбоносното: ”Ела!”

сякаш че то беше животворен вик.

Думите му станаха обков,

преродили цялото й тяло,

за да го приеме с любов

чрез диханието закопняло:

-Аз при тебе ще се върна -

трябва да отскоча в къщи само

и света за тебе ще обърна

с опората на мойто рамо!

“Този мъж за мене е роден -

сякаш че го зная от преди

и от мене няма да е разделен:

ще оставяме едни следи

и ще бъде вече само мой,

но защо нахлува в мен тъга:

може би желаният покой

не успявам да постигна аз сама?”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Анета!
    Широкомащабното ти и компетентно мислене ми допада, защото самото то повдига въпроси за ръзмисъл.
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    Колко пъти ще ти казвам да не бъркаш пиенето с четенето, но ако четенето пречи на пиенето, остатяш го и продължаваш с житното.
    Поздрав за игривия ти хумор!
  • Чрез един конкретен пример (често срещано случване) и едно лично послание, към обобщеното и търсене на пътища и решения в много по-голям мащаб на сложни въпроси.
    Самотата, близостта в чувствата (особено близост на духовно ниво), откриване на сродни души, докосване до себеподобни, а също и допира с различните, инакомислещите и отношенията във всяка една позиция и ситуация ... всичко това са причини за смисъла от такива творби.
    Започната и развита тема, доразвиваща се в коментарите
    А покой на душата, това е строго индивидуално и май никога не се постига напълно.

    Поздрав Валери.
  • Е, тука вече мога да си позволя нещо житно, огън да ме гори, ама преди бирата трябваше да го чета...
  • Здравей, Креми!
    Критиката е движение на перото в проблематичността и това е водеща област в литературата, но псевдокритиката и заядливостта са сурогати, които те карат да потръпваш от погнуса...Правиш много актуална намеса!
    Откриването на себе си става чрез изграждането на собствената си индивидуалност, а това изисква упорита работа и съответни условия.Съгласен съм с теб.
    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...