Знаеш ли историята – тази…
Знаеш ли историята – тази
за жена, живяла в самота?
Болка и у тебе ще пролази,
заради погубената красота!
Всяка следваща – една след друга нощ,
влюбването ставало отново
и достигнало такава силна мощ,
че приела всичко за готово,
но изпаднала жената в заблуда -
на мечти, безсънни се отдала,
но почувствала, че става луда
и лъжата искрено разбрала,
че сърцето й – все още живо,
не понесло цялото страдание,
а в диханието красиво,
преоткрило нужното внимание
и разбрало, че в най-кратък срок
трябва в ментална връзка нежна
да отхвърли сладкия порок,
за да влезе в сферата копнежна.
-Имам аз над щастието право –
казала и почнала да плаче. -
Виртуалността с похвали: ”Браво!”
не помага с това, обаче…
Права е, че трябва тука втори -
в любовта са нужни двама,
но не знае тя какво да стори,
а е толкова любезна дама?!
Има чувството, че е обречена -
сякаш че душата й умира:
от един наскоро бе отречена,
да се бори сили не намира…
Но отскоро огън я върти -
срещна мъж, наистина любим…
Искам да почувстваш туй и ти:
става реч за път необходим,
а това е само пътят вечен,
но превърнат вътрешно в стремеж,
пазещ пламъка сърдечен
като сила на свещен копнеж.
С него чувствата си сподели
и започна пак да се върти земята,
но и сили много отдели
да покаже любовта си свята.
Каза му: ”Душата ми те пожела
още в първия, ментален миг
и промълви съдбоносното: ”Ела!”
сякаш че то беше животворен вик.
Думите му станаха обков,
преродили цялото й тяло,
за да го приеме с любов
чрез диханието закопняло:
-Аз при тебе ще се върна -
трябва да отскоча в къщи само
и света за тебе ще обърна
с опората на мойто рамо!
“Този мъж за мене е роден -
сякаш че го зная от преди
и от мене няма да е разделен:
ще оставяме едни следи
и ще бъде вече само мой,
но защо нахлува в мен тъга:
може би желаният покой
не успявам да постигна аз сама?”
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Здравей, Мери!
Колко пъти ще ти казвам да не бъркаш пиенето с четенето, но ако четенето пречи на пиенето, остатяш го и продължаваш с житното.
Поздрав за игривия ти хумор! -
Чрез един конкретен пример (често срещано случване) и едно лично послание, към обобщеното и търсене на пътища и решения в много по-голям мащаб на сложни въпроси.
Самотата, близостта в чувствата (особено близост на духовно ниво), откриване на сродни души, докосване до себеподобни, а също и допира с различните, инакомислещите и отношенията във всяка една позиция и ситуация ... всичко това са причини за смисъла от такива творби.
Започната и развита тема, доразвиваща се в коментарите
А покой на душата, това е строго индивидуално и май никога не се постига напълно.
Поздрав Валери. -
Е, тука вече мога да си позволя нещо житно, огън да ме гори, ама преди бирата трябваше да го чета...
-
Здравей, Креми!
Критиката е движение на перото в проблематичността и това е водеща област в литературата, но псевдокритиката и заядливостта са сурогати, които те карат да потръпваш от погнуса...Правиш много актуална намеса!
Откриването на себе си става чрез изграждането на собствената си индивидуалност, а това изисква упорита работа и съответни условия.Съгласен съм с теб.
Поздрав! -
Здравей, Ради! Добре дошла!
Много ти благодаря за шестицата, защото с нея ми спаси семейни недоразумения...Друг път ще ти разказвам.
Поздрав! -
Към Росица!
Здравей!
Правиш много успешна връзка между "нормалност", "менталност" и "любов", за да отидеш към образа на героя през погледа на героинята и да свържеш разгледаната проблематика като актуална за такива общности като сайтовете за литература.
Радвам се, че вземаш отношение, защото нашето отношение резюмира сложната проблематика, разгледана и развърната в този текст.
Поздрав! -
Здравей,Валери!
Представил си ни много добра поучителна история в която се корени истината за любовта,но явно не всеки може да носи на плещите си такава
истина.Когато на човек му липсват нормалните човешки взаимоотношения,за каква менталност може да става дума?На такъв човек сетивата са му мъртви,освен животинските /обоняние, зрение и слух/.
Продължавам да си мисля за образа на героя, който си развил, както и за общуването между авторите в сайта. Благодаря!
Поздрав! -
Към Мая!
Коментарът ти е практическо доказателство на предварително, умишлено разрушаване на самата възможност за създаване на онази връзка, която би ме стимулирала да обяснявам и която съм обозначил като "ментална", но написаното и изреченото си остава.Противността руши менталността, за която наистина са нужни специални сетива. -
"трябва в ментална връзка нежна
да отхвърли сладкия порок,"
”Душата ми те пожела
още в първия, ментален миг"
"са нужни особени, ментални сетива"
"тя създаде сферата ментална."
"да летим в менталност тъй висока."
Уважаеми Г-н Рибаров, тъй като явно менталността ми е твърде недостатъчна, а Вие сте изявен литературовед, моля да ми разясните с думи прости значенията на горните цитати, за което предварително Ви благодаря и аплодирам.
-
Към Светослав!
За това, което е казано в този текст са нужни особени, ментални сетива, за да бъде почувствано и разбрано.
Поздрав! -
Към Ласка!
Да, така е - наличието на двама е необходима предроставка, но когато пък са двама, какво правят? Това е големият въпрос! Проявяваш пълно разбиране, което ме радва.
Поздрав! -
"...може би желаният покой
не успявам да постигна аз сама?”"
За такъв вид покой може би наистина трябва да са двама, Валери.
Поздрав! -
Здравей, Кити!
Правиш много сериозен коментар. Покоят на душата - казваш...Да, така е, но става въпрос за постигнат покой като предпоставка на Огненото съществуване. Чудесно е за мен, че откриват такова разбиране в думите ти. Ще се опитам да отговоря на този твой коментар с поетичен текст. Благодаря!
Поздрав! -
Дали не трябва да намериме покоя на душите си сами? И какво е щастието? Може би, когато успеем да постигнеме покой, тогава ще бъдем способни да се радваме, на онова, което е щастие за нас!
Поздрави Валери
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Широкомащабното ти и компетентно мислене ми допада, защото самото то повдига въпроси за ръзмисъл.
Поздрав!