Знаеш ли историята – тази…
Знаеш ли историята – тази
за жена, живяла в самота?
Болка и у тебе ще пролази,
заради погубената красота!
Всяка следваща – една след друга нощ,
влюбването ставало отново
и достигнало такава силна мощ,
че приела всичко за готово,
но изпаднала жената в заблуда -
на мечти, безсънни се отдала,
но почувствала, че става луда
и лъжата искрено разбрала,
че сърцето й – все още живо,
не понесло цялото страдание,
а в диханието красиво,
преоткрило нужното внимание
и разбрало, че в най-кратък срок
трябва в ментална връзка нежна
да отхвърли сладкия порок,
за да влезе в сферата копнежна.
-Имам аз над щастието право –
казала и почнала да плаче. -
Виртуалността с похвали: ”Браво!”
не помага с това, обаче…
Права е, че трябва тука втори -
в любовта са нужни двама,
но не знае тя какво да стори,
а е толкова любезна дама?!
Има чувството, че е обречена -
сякаш че душата й умира:
от един наскоро бе отречена,
да се бори сили не намира…
Но отскоро огън я върти -
срещна мъж, наистина любим…
Искам да почувстваш туй и ти:
става реч за път необходим,
а това е само пътят вечен,
но превърнат вътрешно в стремеж,
пазещ пламъка сърдечен
като сила на свещен копнеж.
С него чувствата си сподели
и започна пак да се върти земята,
но и сили много отдели
да покаже любовта си свята.
Каза му: ”Душата ми те пожела
още в първия, ментален миг
и промълви съдбоносното: ”Ела!”
сякаш че то беше животворен вик.
Думите му станаха обков,
преродили цялото й тяло,
за да го приеме с любов
чрез диханието закопняло:
-Аз при тебе ще се върна -
трябва да отскоча в къщи само
и света за тебе ще обърна
с опората на мойто рамо!
“Този мъж за мене е роден -
сякаш че го зная от преди
и от мене няма да е разделен:
ще оставяме едни следи
и ще бъде вече само мой,
но защо нахлува в мен тъга:
може би желаният покой
не успявам да постигна аз сама?”
© Валери Рибаров All rights reserved.
