Знам
Знам, че вече е минало… Знам, че всичко остана
във прашинка от времето някъде там,
дето всички звезди са на ръст разстояние,
а земята – постеля за влюбени…
Знам,
че светът е голям… Но сърцата са малки -
твърде малки да скрият във себе си свят
и, с прашинка запълнени, щракват ключалката,
а големият свят изостава назад…
Знам, ще дойде момент, в който тази прашинка
ще изтлее, ще стане частичка сърце
и ще бъде пак ден - ден със обич за всички,
ще достигам отново звездите с ръце,
а ключалката в същия миг ще престане
да е вече преграда… Ще бъде… Но зная,
че онази частица сърце ще остане
да пулсира във мене до края.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Засегабезиме Todos los derechos reservados
