4 jul 2023, 8:04

Знам

561 2 2

Знам, че хакер съм голям.

Плагиатствам, как си знам.

Хващам другите поети,

техните въртя сонети.

 

Е, и в други форми пиша

някаква словесна киша.

Чат-пат ми се получава,

даже получавам слава.

 

Тук-там някой ме харесва,

щом по мене се отплесва

и аз, щот' съм малко луд,

нов започвам си етюд.

 

Нямам его аз голямо.

Чеша си го скромно само.

Да, понякога е краста...

Ала, как да кажеш ,,Баста!"?

 

В сайта много сме поети.

С дилеми вечни сме заети.

Един през друг се надпреварваме

на светло всичко да изкарваме.

 

Кой как успял е, аз не знам.

По пътя си вървя тъй сам...

Обаче, правя го с усмивка.

А, и с някаква разпивка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С контактите е малко трудно, понеже ползвам служебният компютър, когато имам възможност и публикувам предимно преди работно време, а в къщи компютъра е зает от сина ми почти 24 часа. Хубав ден и на теб!
  • Много забавен стих!
    Георги, не знам какво ти е егото, ама доста често пишеш забавни и смислени стихове. Бих желала доста повече да контактуваш с нас, тогава ще общуваме по-пълноценно.
    Хубав да е деня ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....