23 mar 2011, 20:36

Знам 

  Poesía » De amor
610 0 4

Аз не съм в твойте мисли. Но знам,

че в душата ми плачеща скиташ

и облечена в чувства и плам,

през горещите люляци тичаш...  

 

... Тичаш денем и нощем към мен.

и от мисли не можеш да дишаш,

неразбрала, че няма и ден,

в който аз зарад теб да не питам:

 

Да не питам морето с вълни

и спокойните облаци с вятър

и дъждът, който тихо ръми

над сърцето ми - празен театър.

 

Неразбрала, че всъщност с очи

и със поглед душата ми смиташ

и оголваш отляво скали,

над които умът ми залита. 

 

Не, не съм в твойте мисли. Но там,

всички свои надежди оставих

и стотици години ще дам,

за да мога за тях да забравя...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??