Знам
Аз не съм в твойте мисли. Но знам,
че в душата ми плачеща скиташ
и облечена в чувства и плам,
през горещите люляци тичаш...
... Тичаш денем и нощем към мен.
и от мисли не можеш да дишаш,
неразбрала, че няма и ден,
в който аз зарад теб да не питам:
Да не питам морето с вълни
и спокойните облаци с вятър
и дъждът, който тихо ръми
над сърцето ми - празен театър.
Неразбрала, че всъщност с очи
и със поглед душата ми смиташ
и оголваш отляво скали,
над които умът ми залита.
Не, не съм в твойте мисли. Но там,
всички свои надежди оставих
и стотици години ще дам,
за да мога за тях да забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
