23.03.2011 г., 20:36 ч.

Знам 

  Поезия » Любовна
570 0 4

Аз не съм в твойте мисли. Но знам,

че в душата ми плачеща скиташ

и облечена в чувства и плам,

през горещите люляци тичаш...  

 

... Тичаш денем и нощем към мен.

и от мисли не можеш да дишаш,

неразбрала, че няма и ден,

в който аз зарад теб да не питам:

 

Да не питам морето с вълни

и спокойните облаци с вятър

и дъждът, който тихо ръми

над сърцето ми - празен театър.

 

Неразбрала, че всъщност с очи

и със поглед душата ми смиташ

и оголваш отляво скали,

над които умът ми залита. 

 

Не, не съм в твойте мисли. Но там,

всички свои надежди оставих

и стотици години ще дам,

за да мога за тях да забравя...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??