Знам ли?
Събудих се в реалност непозната.
Сънувах ли?
Или сега сънувам...
знам ли?
В отломките на старата ми стряха
дори и вълците подадоха ръка...
Спасяват ме...
Учудващо...
Не вярвам...
Спасяват сякаш себе си,
не мен...
Защо съм ви,
тъй жива да се мятам...
за ласки да копнея,
не за плен?
Защо съм ви?
Мълчанието стене...
Във въздуха живее мисълта...
Във ритъма на моите поеми...
във силата на думите растя...
Защо съм ви?
Нима ви забавлявам?
До вчера ми ковахте вий ковчег.
Сега цветя на пътя си спасявам...
И лошо e... че нужна съм ви, знам...
© Кати Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Усещам болка...по мнохо странен начин,но е красиво несъмнено!
-
много ми хареса...като изповед звучи...
някак си тъжна...писано сякаш с наранена душа...
усмихни се...помня те...винаги докосваш душата ми...
с обич за теб. -
Реалността понякога ни изглежда като сън!Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Магда , винаги ли докосвам душата ти?
Болката си е болка без значение как се усеща...