Знам ли?
Събудих се в реалност непозната.
Сънувах ли?
Или сега сънувам...
знам ли?
В отломките на старата ми стряха
дори и вълците подадоха ръка...
Спасяват ме...
Учудващо...
Не вярвам...
Спасяват сякаш себе си,
не мен...
Защо съм ви,
тъй жива да се мятам...
за ласки да копнея,
не за плен?
Защо съм ви?
Мълчанието стене...
Във въздуха живее мисълта...
Във ритъма на моите поеми...
във силата на думите растя...
Защо съм ви?
Нима ви забавлявам?
До вчера ми ковахте вий ковчег.
Сега цветя на пътя си спасявам...
И лошо e... че нужна съм ви, знам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
