Добрата в мен наистина е мила.
Понесла би и крясък, и шамар.
Дори за миг не би те укорила.
Такава си е тя. Направо дар!
Такава си е - всичко опрощава.
Обича безусловно и до смърт.
Обидиш ли я с нещо - ще забрави.
На мравката дори ще стори път.
Вечеря ще ти сготви. Ще ти пее.
Повярвай - ще се чувстваш като крал!
С добрата в мен тъй лесно се живее...
От своето сърце би дала дял.
Но лошата във мен не си поплюва!
И яхне ли метла - не ще я спреш.
Какво ще стане щом се разбунтува?
Моли се, скъпи, да не разбереш!
© Васка Мадарова Todos los derechos reservados