23 feb 2020, 18:39

Зографа...2

  Poesía » Otra
650 0 0

 

Зографа...2

 

В букаците забутан

столетен манастир –

от Времето порутен

посреща ме със мир...

 

С олющени икони

от непознат Зограф –

по свои си канони

рисувал с нова сплав...

 

Но "старото" си време

той изпреварил бил

и Бъдното да вземе

дори се устремил!...

 

Живота вкарал в Храма

(би станало скандал!)

но дръзката измама

сам Господ не разбрал...

 

... И с еретична мисъл

Зографа продължил:

и Божията майка

със Своята сменил...

 

На края в Бог, естествено,

вплел своите черти

нали и Той божествено –

Човекът сътвори́!...

*    *    *    *    *    *    *

... От Времето отвлечен

на атеизма в плен:

– аз там се чувствах вечен

от Вярата спасен!...

 

20.10.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...