23 февр. 2020 г., 18:39

Зографа...2

646 0 0

 

Зографа...2

 

В букаците забутан

столетен манастир –

от Времето порутен

посреща ме със мир...

 

С олющени икони

от непознат Зограф –

по свои си канони

рисувал с нова сплав...

 

Но "старото" си време

той изпреварил бил

и Бъдното да вземе

дори се устремил!...

 

Живота вкарал в Храма

(би станало скандал!)

но дръзката измама

сам Господ не разбрал...

 

... И с еретична мисъл

Зографа продължил:

и Божията майка

със Своята сменил...

 

На края в Бог, естествено,

вплел своите черти

нали и Той божествено –

Човекът сътвори́!...

*    *    *    *    *    *    *

... От Времето отвлечен

на атеизма в плен:

– аз там се чувствах вечен

от Вярата спасен!...

 

20.10.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....