Зографа...2
В букаците забутан
столетен манастир –
от Времето порутен
посреща ме със мир...
С олющени икони
от непознат Зограф –
по свои си канони
рисувал с нова сплав...
Но "старото" си време
той изпреварил бил
и Бъдното да вземе
дори се устремил!...
Живота вкарал в Храма
(би станало скандал!)
но дръзката измама
сам Господ не разбрал...
... И с еретична мисъл
Зографа продължил:
и Божията майка
със Своята сменил...
На края в Бог, естествено,
вплел своите черти
нали и Той божествено –
Човекът сътвори́!...
* * * * * * *
... От Времето отвлечен
на атеизма в плен:
– аз там се чувствах вечен
от Вярата спасен!...
20.10.2019.
© Коста Качев Всички права запазени