murjoflos (Александър Митков)
3 88

8 jul 2016, 13:10

Зомби

Poesía

1.7K 2 2

Моден блясък, шум и трясък

от кутии черни ни залива.

Досаден крясък към волев тласък

за покупки ни зомбира.

Да сме себе си, но по образец,

мъниста равни като по конец,

заслепени от гланцираната си персона

с уникалната, вървежната корона...

На принцесите хомот...

залъгалка за добър живот,

виртуално блато за робот,

откъсване от дом и род,

изработване на зомби-роб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Как съм пропуснала до сега тези критични творби. Абсолютона съм съгласна... Все нещо влачим, купуваме, представяме... и като се поогледаме сме едни мравки в мравуняк разритан от горе.

2017-08-31T17:50:46+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Поздравления за творбата и посланието!

2016-07-09T14:43:16+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0