8 jul 2016, 13:10

Зомби 

  Poesía
1134 2 2

Моден блясък, шум и трясък

от кутии черни ни залива.

Досаден крясък към волев тласък

за покупки ни зомбира.

Да сме себе си, но по образец,

мъниста равни като по конец,

заслепени от гланцираната си персона

с уникалната, вървежната корона...

На принцесите хомот...

залъгалка за добър живот,

виртуално блато за робот,

откъсване от дом и род,

изработване на зомби-роб.

 

 

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как съм пропуснала до сега тези критични творби. Абсолютона съм съгласна... Все нещо влачим, купуваме, представяме... и като се поогледаме сме едни мравки в мравуняк разритан от горе.
  • Поздравления за творбата и посланието!
Propuestas
: ??:??