8 июл. 2016 г., 13:10

Зомби

1.7K 2 2

Моден блясък, шум и трясък

от кутии черни ни залива.

Досаден крясък към волев тласък

за покупки ни зомбира.

Да сме себе си, но по образец,

мъниста равни като по конец,

заслепени от гланцираната си персона

с уникалната, вървежната корона...

На принцесите хомот...

залъгалка за добър живот,

виртуално блато за робот,

откъсване от дом и род,

изработване на зомби-роб.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как съм пропуснала до сега тези критични творби. Абсолютона съм съгласна... Все нещо влачим, купуваме, представяме... и като се поогледаме сме едни мравки в мравуняк разритан от горе.
  • Поздравления за творбата и посланието!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....