18 may 2018, 21:56

Зомбита

  Poesía » Civil
963 0 0

От свят на ужасите се завръщам,

във който си обезценен,

на тебе гледат като непотребна мърша,

единствено затуй, че си на възраст,

или по просто казано отдавна си роден.

Хора без лица превърнати във зомбита,

по памперси разхождат се пищят,

изпаднали в зависимост,

разчитащи примати разни,

да ги нахранят, облекат и напоят.

Горди хора, нашите родители 

любими хора, унизени от съдбата,

очакват безхаберни ,,богове'',

отново да ги върнат на земята.

Но боговете чакат жертвоприношения, 

под форма на пари, размятат ги по 

здравните пътеки,

и  гаврят се със техните съдби

И ако някога четете тези редове,

ви моля, каквото и да струва,

не предавайте, любимите си хора,

не ги оставяйте сами, за миг 

в ръцете на жестоки богове,

които нямат срам от никого

да не говорим за сърце. 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...