18 may 2018, 21:56

Зомбита

  Poesía » Civil
970 0 0

От свят на ужасите се завръщам,

във който си обезценен,

на тебе гледат като непотребна мърша,

единствено затуй, че си на възраст,

или по просто казано отдавна си роден.

Хора без лица превърнати във зомбита,

по памперси разхождат се пищят,

изпаднали в зависимост,

разчитащи примати разни,

да ги нахранят, облекат и напоят.

Горди хора, нашите родители 

любими хора, унизени от съдбата,

очакват безхаберни ,,богове'',

отново да ги върнат на земята.

Но боговете чакат жертвоприношения, 

под форма на пари, размятат ги по 

здравните пътеки,

и  гаврят се със техните съдби

И ако някога четете тези редове,

ви моля, каквото и да струва,

не предавайте, любимите си хора,

не ги оставяйте сами, за миг 

в ръцете на жестоки богове,

които нямат срам от никого

да не говорим за сърце. 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...