May 18, 2018, 9:56 PM

Зомбита

  Poetry » Civic
966 0 0

От свят на ужасите се завръщам,

във който си обезценен,

на тебе гледат като непотребна мърша,

единствено затуй, че си на възраст,

или по просто казано отдавна си роден.

Хора без лица превърнати във зомбита,

по памперси разхождат се пищят,

изпаднали в зависимост,

разчитащи примати разни,

да ги нахранят, облекат и напоят.

Горди хора, нашите родители 

любими хора, унизени от съдбата,

очакват безхаберни ,,богове'',

отново да ги върнат на земята.

Но боговете чакат жертвоприношения, 

под форма на пари, размятат ги по 

здравните пътеки,

и  гаврят се със техните съдби

И ако някога четете тези редове,

ви моля, каквото и да струва,

не предавайте, любимите си хора,

не ги оставяйте сами, за миг 

в ръцете на жестоки богове,

които нямат срам от никого

да не говорим за сърце. 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...