May 18, 2018, 9:56 PM

Зомбита 

  Poetry » Civilian
705 0 0

От свят на ужасите се завръщам,

във който си обезценен,

на тебе гледат като непотребна мърша,

единствено затуй, че си на възраст,

или по просто казано отдавна си роден.

Хора без лица превърнати във зомбита,

по памперси разхождат се пищят,

изпаднали в зависимост,

разчитащи примати разни,

да ги нахранят, облекат и напоят.

Горди хора, нашите родители 

любими хора, унизени от съдбата,

очакват безхаберни ,,богове'',

отново да ги върнат на земята.

Но боговете чакат жертвоприношения, 

под форма на пари, размятат ги по 

здравните пътеки,

и  гаврят се със техните съдби

И ако някога четете тези редове,

ви моля, каквото и да струва,

не предавайте, любимите си хора,

не ги оставяйте сами, за миг 

в ръцете на жестоки богове,

които нямат срам от никого

да не говорим за сърце. 

 

 

 

 

 

 

 

© Дарина Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??