26 jul 2009, 11:34

Зора

  Poesía » Otra
905 0 13


Зора. Денят е още жажда.
Тепърва в хиляди очи,
той от росата ще се ражда
и като сън ще се топи.

Дете. Светът е още жажда.
Тепърва в хиляди съдби,
той в труд и мъка ще се ражда
и на сълзи ще се топи.

Живот. Човек е още - жажда.
Тепърва в тъмните души,
искра ще се самозаражда
и времето ще я гаси.

Но безпощадно се вселява
във клетките ни онова,
което мигом утолява
душа, и ум, и сетива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...