21 ago 2025, 12:08

Зората ме помилва сутринта

  Poesía
136 1 0

 

Зората ме помилва сутринта,
с копринени нишки надежда
и по-добър усмихна се света,
пременен в бяла одежда.

 

Аз всички поводи за радост,
като венец закичих във косата,
напук на общата вселенска гадост 
и аз засмях се със зората.

 

Здравей утро, здравей светъл ден!
Аз си имам обич и коматче!
Ще живея в този свят  студен,
нищо, че от него ми се плаче!

 

Живка Иванова
20.08.2025 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...