Зов

Къде са тези, дето нощем излизат, призовани от луната?
Къде са тези, дето така силно обичат, неразбрани от тълпата?
Къде са - искам тях да срещна, силата им да усетя и като тях да стана гореща?!

Къде са тези, чийто поглед ясен и чист е?
Къде са тези, чийто ум е така бистър?
Устните им сладки, хладни и опасни, шепнат ти, че ще се случи нещо страшно,

объркващи и страстни говорят за живот безкраен и мрачен.

Къде са тези, които с поглед те обладават;

показват ти какво е да обичаш и едновременно с това да мразиш?!

Излезте, научете ме да бъда безчувствена и студена,

направете ме страшна в очите на врага, но и нежна в очите на любимия.
Излезте, направете ме една от вас - мрачни, прекрасни същества;

нека бъда една от вас - едно красиво дете на нощта.