Зов
Когато те зоват по име
и душата ти премалява
от ехото топло и зримо...
Облаците се смаляват.
Когато в теб луна изгрее
и звездите са достъпни;
и душата в унес пее...
Усещаш любовни стъпки.
Когато се стоварят небесата
и дъжд очите ти измие;
коленичиш с молитва неизпята...
И отеква в теб стихията!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados