29.09.2018 г., 1:24 ч.

Зов 

  Поезия » Пейзажна
434 8 23

Когато те зоват по име

и душата ти премалява

от ехото топло и зримо...

Облаците се смаляват.

 

Когато в теб луна изгрее

и звездите са достъпни;

и душата в унес пее...

Усещаш любовни стъпки.

 

Когато се стоварят небесата

и дъжд очите ти измие;

коленичиш с молитва неизпята...

И отеква в теб стихията!

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Макар след един месец разстояние, благодаря за оценката,Катя!
  • Поздравления за хубавия стих , Стойчо!
  • Благодаря, Светлана!
  • Поздравления и от мен, Стойчо!
  • Благодаря,Руми!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за нови творчески изяви!
  • Аз долових тук мъдрост, която автора умело е съчетал с нежни чувства, поднесени като зов! Няма как да не те поздравя, Стойчо!
  • Благодаря за вниманието и оценката, Георги и Веси!
  • Привет, Стойчо! Виждам, че стиховете ти продължават да вълнуват читателите ти. Зарадва и мен, приятелю! Поздравления!
  • Добрееее...
  • Деветата вълна...
    Благодаря за коментара, Силвия!
  • Стихийно!
  • Благодаря за определението, Гавраил!
    Звучи мъдро!
  • Стихията е силата но тя е и зов.
  • Благодаря за топлите думи, Елка! Амин!
  • Когато си влюбен цялата природа празнува и пее! Да бъде любов! Поздравления, Стойчо!
  • Такъв беше съвета на моя баща: (когато правех първи опити да осмисля живота на къс хартия)."Вгледай се в природата,тя ни дава мълчаливи знаци,ние сме нейните деца,тя е наш родител."
    Иржи, имаш опит в живота,с остро наблюдателно око си,!
  • Романтична душа си ти,Стойчо!Чуваш зова на цялата природа и това радва сетивата ти!
  • Благодаря, Владислав!
  • Благодаря за посещението и оценките, Петър и Мариана!
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за нови творчески търсения!
  • Накратко: хареса ми!
  • Благодаря, че прочетохте и оценихте, Младен и Илияна!
    Приемете моите приятелски поздрави!
  • Пейзажно, но чувствено. Хареса ми! Поздрави!
  • Картинно и мащабно описание на стъпките на любовта в душата, граничещо с космогоничност:

    "Облаците се смаляват...
    и душата в унес пее...
    Когато се стоварят небесата
    и дъжд очите ти измие;...
    И отеква в теб стихия..."

    Не намирам думи да изразя възхищението си от тази твоя трикуплетна миниатюра, посветена на любовта, Стойчо!
Предложения
: ??:??