Зов
ЗОВ
Пак търсиш го, моя душице,
нейде в небето, сред звездите.
Спри да странстваш вече, сестрице.
Слез долу. Вземи и мечтите.
Недей да бродиш повече. Стой!
От толкова време аз чакам.
Намери вече своя покой.
Върни се. Дано те дочакам.
А ти, сърчице наранено,
което там в ляво болееш,
не тупти така уморено
и започни пак да копнееш.
Престани да страдаш вече. Спри!
Нямам сили. Недей ме убива.
Имам нужда от теб, разбери.
Нека пак да почувствам се жива!
Веси_Еси (Еси)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
