ЗОВ
Пак търсиш го, моя душице,
нейде в небето, сред звездите.
Спри да странстваш вече, сестрице.
Слез долу. Вземи и мечтите.
Недей да бродиш повече. Стой!
От толкова време аз чакам.
Намери вече своя покой.
Върни се. Дано те дочакам.
А ти, сърчице наранено,
което там в ляво болееш,
не тупти така уморено
и започни пак да копнееш.
Престани да страдаш вече. Спри!
Нямам сили. Недей ме убива.
Имам нужда от теб, разбери.
Нека пак да почувствам се жива!
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
