ЗОВ
Пак търсиш го, моя душице,
нейде в небето, сред звездите.
Спри да странстваш вече, сестрице.
Слез долу. Вземи и мечтите.
Недей да бродиш повече. Стой!
От толкова време аз чакам.
Намери вече своя покой.
Върни се. Дано те дочакам.
А ти, сърчице наранено,
което там в ляво болееш,
не тупти така уморено ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up