Зов

Викам те

           поименно

На бездната

           от дъното

Хвърляш свиден поглед през ръба

Виждаш само

               страшното

Насочвайки

               очи към мрака

Сляп си за безкрая на възможността.

Питам за

           пореден път

Ще дойдеш ли

           във тъмното

Виждам, хладно ти е на върха

Ще стоплиш ли

             гърдите ми

С косите си,

             немирните

Ил гордо ще прегърнеш пак студа?

Гмурни се,

        тук тъй топло е

Да правим

        нощно плуване

Изгубени, откриваме се в черната вода.