Викам те
поименно
На бездната
от дъното
Хвърляш свиден поглед през ръба
Виждаш само
страшното
Насочвайки
очи към мрака
Сляп си за безкрая на възможността.
Питам за
пореден път
Ще дойдеш ли
във тъмното
Виждам, хладно ти е на върха
Ще стоплиш ли
гърдите ми
С косите си,
немирните
Ил гордо ще прегърнеш пак студа?
Гмурни се,
тук тъй топло е
Да правим
нощно плуване
Изгубени, откриваме се в черната вода.
© Доротея All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
