Зов
Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат.
Отвън привидно е щастлив градът,
а вътре вперен в ъгълчето на душата,
в сърцето ми невидимо расте гладът.
Търся Теб, да видя истината страдам,
Ти имаш ключ за радост в пълнота.
Очите ми изгубят ли Те, грозно падам
сърцето ми Те търси със протегната ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
