Зов
Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат.
Отвън привидно е щастлив градът,
а вътре вперен в ъгълчето на душата,
в сърцето ми невидимо расте гладът.
Търся Теб, да видя истината страдам,
Ти имаш ключ за радост в пълнота.
Очите ми изгубят ли Те, грозно падам
сърцето ми Те търси със протегната ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
