8 oct 2011, 16:16

Зов за прошка

  Poesía
628 0 1

                                                                                                      

                                                                Прости ми, майко,

                                                            за това, че много пъти

                                                                       носех ти тъга.

                                                           И пренебрегвах… и лъгах те

                                       и осъзнах сега, че благословия, майко си ти -

                                         погледнах право в твоите изстрадали очи.

                                                              Силна жена си, майко

                                                       пръскаш сред нас любовта.

                                                    Отстояваш свойте принципи,

                                                                    своите права.

                                                        Тревога, вяра и надежда

                                                              синоними твои са -

                                               описват несломима, борбена душа.

                                          И ако намериш, майко, още капка сила,

            ще ти благодаря - да ми простиш и да забравиш  тези глупави дела.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна-Мария Мингова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Велико нещо е прощката,а още по–велико е да я поискаш от мама. !!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...