Можеше да бъде като ковчег на Ной,
пътуващ във води от безразличие през Вековете,
всеки сайт литературен...
Моля!
Въпрос към един мимолетен книжен герой:
Е!?
Как можахте толкова велико нещо да напишете????
Да. Правилно...
Написахте. Написахме. Написахте...
Но не пишете пледоария заупокойна...
По-скоро туй,
което
виждам, е
кафез -
Кафез за Птици!!! -
с размерите на най-голямoтo виенско колело...
Но може ли във този дом на Хвърковати
ведно да са синигери, пауни,
славейчета, квачки, свраки,
сови, ястреби, врабчета, бухали,
мисирки, папагали???????????????
Та колкото да си изпълнен със добро,
не можеш всички с шепи да нахраниш...
Не всяка птица дава да я галиш...
А даже... гледам -
там -
орела вече
стрелва се
към своя нов трофей...
Но не за всички Трубадури обиграни,
от танци и ласкателства преситени,
аз пея...
Китаро, поплачи във тоз романс
за птичето, което
никой не позна
и
не нахрани!!...
Не се предавай, птичко! Оживей!!!
Всред толкоз много ръкопляскане за другите...
всред толкоз обич запокитена -
сега -
ти скъта
в Майката Земя
самичка
своето единствено Зрънц`е...
Но не тъгувай ти...
То, без да види никой,
през годините,
в дърво огромно, с клони здрави
ще израстне...
И цялото Неземно Щастие
ще пее в твоето сърце!!!!!!!!!!!!!!
© Кирил Бачев Todos los derechos reservados