11 mar 2009, 19:04

Зверове

  Poesía » Civil
1.2K 2 1

              Зверове

 

По улиците на града

се движат зверове различни.

Срещам често аз студа

във погледите им безлични.

 

Оглеждам се и търся аз

с надежда хора да открия.

Но изпадам във екстаз

от страшната им олелия.

 

Вълци, лъвове и мечки,

пък и други по-обични,

движат се край мене всички

бързат по задачи лични.

 

На връх висок се покачих,

пред мен се ширнаха ливади,

в които аз си поглед впих

да видя има ли и там примати.

 

Но за моя зла съдба

там видях животни много.

И за разлика от тез в града,

нищо нямаше във тях жестоко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, за съжаление има и такива! Пожелавам ти да си далеч от тях. Стихотворението ми хареса! Браво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...