5 may 2012, 15:35

Звезда 

  Poesía » Otra
426 0 2


Аз съм звезда. Родена съм далече. А тук...
тук ще остана, докато...
Но друго исках да ти кажа:
- аз съм звезда и ти не можеш
да ме оставяш в някой ъгъл
и да се сещаш, когато нямаш друго...

Аз нося светлина, но
тя не е за тебе само.
Тя е за света, а ти...
ти си само част от него.

Не ме спирай да вървя.
Не искай вечно да остана.
Щом мине мойто време,
ще се сбогувам и
ще те оставя.

Ще оставя всичко.

И ще остана да осветявам само...
    тези, на които им е нужно,
    тези, които търсят светлина.

© Звезда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз просто пиша, когато нещо ми подскаже. Така ми става по-леко. Назовавам на глас чувствата си. Толкоз. Ако някой намери в тях нещо - добре. Ако не - пак добре.
  • Интелигентно и интересно поднесена идея /макар и доста експлоатирана/, има поетика, има чувство... няма само стих. Без произволно накъсаните редове остава, както в редица други творби, само красива импресия, която спокойно може да бъде публикувана при прозата. Първото определение за стих: мерена реч! Желая бъдещи успехи.
Propuestas
: ??:??