5.05.2012 г., 15:35

Звезда

532 0 2


Аз съм звезда. Родена съм далече. А тук...
тук ще остана, докато...
Но друго исках да ти кажа:
- аз съм звезда и ти не можеш
да ме оставяш в някой ъгъл
и да се сещаш, когато нямаш друго...

Аз нося светлина, но
тя не е за тебе само.
Тя е за света, а ти...
ти си само част от него.

Не ме спирай да вървя.
Не искай вечно да остана.
Щом мине мойто време,
ще се сбогувам и
ще те оставя.

Ще оставя всичко.

И ще остана да осветявам само...
    тези, на които им е нужно,
    тези, които търсят светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз просто пиша, когато нещо ми подскаже. Така ми става по-леко. Назовавам на глас чувствата си. Толкоз. Ако някой намери в тях нещо - добре. Ако не - пак добре.
  • Интелигентно и интересно поднесена идея /макар и доста експлоатирана/, има поетика, има чувство... няма само стих. Без произволно накъсаните редове остава, както в редица други творби, само красива импресия, която спокойно може да бъде публикувана при прозата. Първото определение за стих: мерена реч! Желая бъдещи успехи.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...