10 jun 2009, 14:52

Звезда за двама 

  Poesía
686 0 8

Надникнах в теб, а там бе полунощно.

Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.

И във мъгли надеждата ми боса се залута,

в невидимите, сънени реки.

 

Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака.

Жадуват те изтръпнали сред дъхави гори.

И в тебе стъпват тихо, тихо,

за да не събудят някога изплакани за мен сълзи.

 

В ръцете хляб и сол за тебе нося.

За да вкусиш топлина и обич,

които само с тебе мога аз да споделя.

Така при изгрева един на друг ще сме простили

и грях, и минали обиди от човешките си суети.

 

Небето слънчеви усмивки ще посипе.

Ще затанцуват в устните ни нежните слова.

Ще се роди звезда във пролетна премяна,

целуната с любов  и обречена за двама.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??