19 dic 2013, 21:06  

Звездата 

  Poesía
1134 0 17

                 ЗВЕЗДАТА

Бог спуска автографите си нежни,
гравирани в снежинкови кристали.
Съвсем като дете във тях се вглеждам.
Над целия ми свят се сипе бяло.

Попадам в нереалните пространства,
където липсват черно-бели щрихи.
И не че съм на пръсти, а пораства
душата ми. И толкова е тихо...

Пристъпва  по ефирните клавиши,
докосва с дъх невидимите струни
на арфата светлинна. После пише
с перо от ангел белите си думи.

И свято е небето, и  Земята...
И тази нощ, и всички дни и нощи,
когато се е раждала Звездата
в сърцето ми, в зениците... И още

в безпаметния поход на Вселената,

във зърното, в магичната прашинка
от чувството, покълнало във Времето.
Любов е тя, заключена в снежинка...  

 

     

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??