Звездата
ЗВЕЗДАТА
Бог спуска автографите си нежни,
гравирани в снежинкови кристали.
Съвсем като дете във тях се вглеждам.
Над целия ми свят се сипе бяло.
Попадам в нереалните пространства,
където липсват черно-бели щрихи.
И не че съм на пръсти, а пораства
душата ми. И толкова е тихо...
Пристъпва по ефирните клавиши,
докосва с дъх невидимите струни
на арфата светлинна. После пише
с перо от ангел белите си думи.
И свято е небето, и Земята...
И тази нощ, и всички дни и нощи,
когато се е раждала Звездата
в сърцето ми, в зениците... И още
в безпаметния поход на Вселената,
във зърното, в магичната прашинка
от чувството, покълнало във Времето.
Любов е тя, заключена в снежинка...
© Алина Стоянова All rights reserved.
Великолепен, чувствен стих! Поздравления!
