4 mar 2015, 23:01

Звездата

  Poesía
457 0 3

 

 

Ако животът ти обърне гръб

и останеш сам сред пустошта,

вгледай се в Млечния път -

там припламва твойта звезда.

От млякото нейно си засукал

своята неведома съдба,

с надежди и чувства усукала

въжета за изпънати платна.

Нека свири вятър в такелажа,

буря да вилнее в душата ти -

очите не притваряй влажни,

следвай светлинната звезда ...

Всеки квант светлина

ти носи въздишка от обич

за живота, който досега си живял

и никога не ще да повториш ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...