4 mar 2015, 23:01

Звездата

  Poesía
453 0 3

 

 

Ако животът ти обърне гръб

и останеш сам сред пустошта,

вгледай се в Млечния път -

там припламва твойта звезда.

От млякото нейно си засукал

своята неведома съдба,

с надежди и чувства усукала

въжета за изпънати платна.

Нека свири вятър в такелажа,

буря да вилнее в душата ти -

очите не притваряй влажни,

следвай светлинната звезда ...

Всеки квант светлина

ти носи въздишка от обич

за живота, който досега си живял

и никога не ще да повториш ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...