4.03.2015 г., 23:01

Звездата

451 0 3

 

 

Ако животът ти обърне гръб

и останеш сам сред пустошта,

вгледай се в Млечния път -

там припламва твойта звезда.

От млякото нейно си засукал

своята неведома съдба,

с надежди и чувства усукала

въжета за изпънати платна.

Нека свири вятър в такелажа,

буря да вилнее в душата ти -

очите не притваряй влажни,

следвай светлинната звезда ...

Всеки квант светлина

ти носи въздишка от обич

за живота, който досега си живял

и никога не ще да повториш ...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...