Mar 4, 2015, 11:01 PM

Звездата

  Poetry
450 0 3

 

 

Ако животът ти обърне гръб

и останеш сам сред пустошта,

вгледай се в Млечния път -

там припламва твойта звезда.

От млякото нейно си засукал

своята неведома съдба,

с надежди и чувства усукала

въжета за изпънати платна.

Нека свири вятър в такелажа,

буря да вилнее в душата ти -

очите не притваряй влажни,

следвай светлинната звезда ...

Всеки квант светлина

ти носи въздишка от обич

за живота, който досега си живял

и никога не ще да повториш ...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...