9 ene 2018, 15:38

Звезден дъжд

  Poesía
457 1 5

Посипано със черна пепел,
лицето ми сега е набраздено,
към гневното небе заоблачено
отправям със ръцете си апел.

 

Отмий болезнената мъка,
послушай ме поне веднъж,
за щастието като има спънка
ме награди с пороен дъжд.

 

Един път да нахлуе, мимолетно,
да излекува болка и сълзи,
сърцето да изплува, под небето
да ме обсипе с падащи звезди..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко тъжно, но пък с
    надежден финал. Хубаво е, поздравления, Вики! 🌸
  • Благодаря ви за прекрасните коментари! Топлят ми сърцето!
  • Много хубаво...Пепеляшките често стават принцеси!
  • Викиии... Като Пепеляшка си! С прекрасна, но нуждаеща се от баня душа! Поздрав, мила!
  • Де да можеше дъжда да я отмива...Поздрави, Вики!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...