Постла небето свойта красота,

                                         в нощта звездите заблестяха,

                                         името на моята душа -

                                         звуци прелестни зовяха.

                                         Литна тя във звездния простор,

                                         във вечния и звезден кът,

                                         във малък, но обятен двор -

                                         озова се за пореден път.

                                         Там царят спокойствие и тишина,

                                         животът е безкраен и щастлив,

                                         покой намира моята душа

                                         във този кът неземен и красив.

                                         И всяка нощ отлита там...

                                         Щом зърне тази красота

                                         и пали свещ във светъл храм,

                                         стои покойна през нощта.